„Следата Тесак“ след бруталното убийство на Георги в Пловдив… Адвокат Гънчо Гънчев пред ФАКТИ

След бруталното убийство на Георги в Пловдив въпросите около случая вече надхвърлят конкретното престъпление. Публикувани снимки, необичаен жест с прегънат палец, символика и начинът, по който жертвата е била примамена чрез интернет, повдигат въпроса дали зад действията на младежите не стои модел на поведение, възприет от онлайн среди. Има ли сходства с практики, свързвани с руския неонацист Максим Марцинкевич – Тесак. Това само хипотеза ли е… Пред ФАКТИ говори адвокат Гънчо Гънчев.

– Адв. Гънчев, младежи убиват брутално мъж в Пловдив, защото се смятат за ловци на педофили. Как гледате на снимките, които се появиха след убийството?
– Първоначално, както вероятно много хора, възприех жестовете на част от присъстващите като обикновен „палец нагоре“. Когато обаче разгледахме увеличените изображения, се вижда нещо различно – палецът при някои от тях е характерно прегънат. И тук възникна въпросът дали това е случайност. При последваща проверка се оказа, че изключително сходен жест е свързван с Максим Марцинкевич, известен като Тесак. В руското интернет пространство той е познат като негов характерен или „фирмен“ жест. Това само по себе си не доказва абсолютно нищо за принадлежността на хората от снимката. Но когато го поставим до останалите обстоятелства, вече имаме основание поне да зададем въпроса.

– Какво всъщност означава този жест?
– Историята му е любопитна. Според разказите за самия Марцинкевич той не можел нормално да изправя палеца си заради стара травма на сухожилие. Така неговият „палец нагоре“ придобил характерната пречупена форма. Впоследствие негови последователи започнали съзнателно да го имитират и жестът постепенно се превърнал в разпознаваема препратка към Тесак. Тук трябва да сме много точни: няма надеждно основание да твърдим, че жестът представлява глава на орел, макар визуално действително да може да наподобява птичи профил. По-интересното е дали няколко души на една и съща снимка правят една и съща необичайна форма с палеца. Ако това се установи и върху техни по-стари фотографии, вече трудно бихме говорили за случайност.

– Кой е Тесак и защо тази връзка е толкова важна?
– Максим Марцинкевич е една от най-известните фигури на руската неонацистка сцена. Свързван е с „Формат 18“, „Реструкт“ и най-вече с проекта „Оккупай-педофиляй“. И точно тук започват притеснителните паралели. При този модел чрез интернет се установява контакт с набелязан човек. Използва се профил, представящ се за непълнолетен. Организира се среща. На мястото обаче пристига група. Следват своеобразен „разпит“, унижаване, насилие и заснемане, а записите се превръщат в интернет съдържание. Не твърдя, че случилото се в Пловдив е организирано от подобна структура. Няма доказателства за такава организационна връзка. Но моделът заслужава сравнение.

– Защо?
– Защото по публично известните до момента данни и тук имаме интернет комуникация, представяне на момиче за по-малко, уговорена среща, група, която очаква човека, последвало продължително насилие и заснемане. След това виждаме групови фотографии и специфичен жест. Едно съвпадение може да бъде случайност. Две – също. Но когато започнат да се натрупват, разследването е длъжно поне да провери дали съществува общ източник на този модел на поведение.

– На снимката се вижда и знаме с орел. Свързано ли е то с Тесак?
– На този етап не бих направил такова твърдение. Знамето съдържа бял стилизиран орел върху червено поле с черни елементи. Подобна естетика има исторически паралели в различни крайнодесни среди, но не разполагаме с достатъчно доказателства, че конкретното знаме е официален символ на „Реструкт“, „Оккупай-педофиляй“ или организация, свързана с Тесак.
Жестът е едната следа. Знамето е друга. Те не трябва механично да бъдат съединявани.

– А как тълкувате присъствието на самия Георги на тези снимки?
– Именно тук трябва да бъдем най-внимателни. Ако на някой от оригиналните кадри действително се установи, че и Георги прави подобен жест, това поставя съвсем различен въпрос: бил ли е този знак познат в цялата компания, или в интернет средата, която тези хора са следвали? Но от една снимка не можем да заключим, че Георги е принадлежал към определена група или е споделял нечия идеология.
Още повече, ако кадърът е направен след началото на насилието. Човек, който е уплашен, наранен или поставен под натиск, може да изпълни каквото му бъде казано. Затова ключът не е една снимка. Ключът са по-старите публикации, телефоните, чат групите, историята на профилите и видеата, които тези младежи са гледали и споделяли преди убийството.

– Издържа ли според вас версията „ловяхме педофил“?
– Като юрист за мен тук има фундаментален проблем. Никой гражданин няма правото сам да обяви друг човек за престъпник, да организира капан, да го „съди“ и след това да изпълнява собствена присъда. Дори подозрението за престъпление не дава право на саморазправа.
А дали Георги действително е извършил нещо противоправно преди срещата, трябва да се установи чрез пълната оригинална комуникация, а не чрез избрани скрийншоти или твърденията на едната страна. Кой е започнал разговора? Каква възраст е посочена? Какво точно е написал Георги? Има ли изтрити съобщения? Имало ли е предварително намерение той да бъде нападнат независимо от съдържанието на разговора? Това са въпросите, които доказателствата трябва да разрешат.

– Тоест, основната тема може да се окаже по-голяма от конкретното убийство?
– Именно това ме тревожи. Разследването естествено трябва да установи кой какво е извършил и каква е индивидуалната му наказателна отговорност. Но има и втори въпрос: Как деца стигат до идеята, че могат да бъдат едновременно разследващи, съдии и палачи? Ако се установи, че са копирали интернет модел, жестове, символика и практики за „лов“ на хора, тогава трябва да говорим и за онлайн радикализацията на непълнолетни. Това вече е проблем, който не приключва с присъдите по едно дело.

– Какво според Вас трябва да проверят разследващите?
– Преди всичко цифровата следа. Не само комуникацията с Георги, а месеците преди убийството: групови чатове, последвани канали, Telegram групи, TikTok и други профили, търсения, споделяни видеа и изображения. Особено важно е дали характерният прегънат палец се появява в техни снимки отпреди срещата с Георги. Ако се появява системно, това вече би било значително по-сериозно основание да се изследва откъде е възприет. Същото важи за знамето: чие е, откъде е придобито и какво значение са му придавали самите хора, които позират с него.

– Накъде върви цялата случка като казус…
– На този етап „следата Тесак“ е хипотеза за проверка, а не установен факт. Но сходствата са достатъчно сериозни, за да не бъдат подминати. Ако имаме сходен жест, сходна идея за „лов“, сходен начин за примамване през интернет, групово „наказание“, заснемане и превръщане на насилието в съдържание, тогава трябва да зададем въпроса откъде идва този модел.

Защото най-страшният въпрос след убийството на Георги може да се окаже не само кой го е убил, а: Кой е научил тези деца, че имат право да бъдат съдии и палачи?

Като заключение бих добавил, че анализът ми разглежда публично достъпни изображения и информация. Посочените сходства със символика и практики, свързвани с Максим Марцинкевич – Тесак, не представляват доказателство за членство на обвиняемите в конкретна организация или за споделяне на определена идеология. Вината и фактическите обстоятелства по случая подлежат на установяване от компетентните органи и съд.